Александър Попов и радиото

Александър  Попов е руски учен-физик със световна известност. Роден е на 16 март 1859 г. в селцето Турински рудник в Урал. Завършва блестящо университет през 1883 г. и получава покана да преподава в Минния офицерски клас в Кронщад –

Александър  Попов е руски учен-физик със световна известност. Роден е на 16 март 1859 г. в селцето Турински рудник в Урал.

Завършва блестящо университет през 1883 г. и получава покана да преподава в Минния офицерски клас в Кронщад – по това време единственото учебно заведение, подготвящо специалисти–електротехници. Знаейки, че там има прекрасна лаборатория по физика и ценна библиотека, Попов се отказал от другите примамливи предложения и заминал за Кронщад. Там съвместно с преподавателската си дейност започнал и голяма изследователска работа в областта на електротехниката.

През онези години немският учен Хенрих Херц  открил съществуването на електромагнитните вълни. Заинтересован от това откритие, Попов започнал детайлно изследване на електромагнитните вълни. За разлика от повечето учени, виждащи в тези вълни просто любопитно физическо явление, той съумял да оцени тяхното практическо значение и се насочил към техническата реализация на откритието – създаване на прибор за приемане на сигнали от разстояние. След провеждането на редица опити ученият установил, че присъединяването към прибора на проводник, изправен нагоре, и проводник, съединен със земята, рязко увеличава обсега на неговото действие, т.е. Попов изобретява антената и заземяването.

На 7 май 1895 година в препълнената зала за заседания на Руското физико-химично общество, Попов прави съобщение за първите резултати от своята работа и демонстрирал конструирания от него радиоприемник. Този ден – 7 май, се смята за рожден ден на радиото. По-малко от година след това Попов създава цял комплекс с апаратура за безкабелно предаване на телеграфни  сигнали. През март 1896 г.  на заседание на Руското физико-химично общество, той извършва първото в света предаване на радиограма на разстояние около 250 м.

 Попов пренася своите опити на кораби от Балтийския флот и през пролетта на следващата година получил надеждна връзка на разстояние около 5 км. между транспортния кораб “Европа” и крайцера  “Африка”. По време на изпитанията на новия радиопредавател изобретателят направил още едно важно откритие: забелязал, че електромагнитните вълни се отразяват в корабите. Това откритие станало основата, на която впоследствие се развил нов отрасъл на радиотехниката - радиолокацията. С приключването на опитите за  радиовръзка  между кораби, Попов съставил отчет в който съобщава за възможностите за  радионавигация и радиопеленгация. 

Въпреки това морското ведомство малко се интересувало от работата на Попов и само случаят му помогнал да осъществи практическата реализация на своето изобретение.  В късната есен на 1899 година от Кронщад на околосветско плаване тръгнал броненосецът “Генерал-адмирал Апраскин”. Едва излезнал от пристанището, той попаднал в жестока снежна буря, отклонил се от курса и се ударил в подводни камъни до остров Гогланд. Опитите да бъде отстранен от камъните пропаднали, а настъпващите студове го сковали в лед. Всичките сили били хвърлени за спасяване на броненосеца, но за осъществяване на спасителната операция била крайно необходима връзка с щаба на флота. И тогава си спомнили за изобретателя на безжичния телеграф. На Попов била възложена задача да осъществи така необходимата връзка с помощта на новото изобретение. И въпреки, че досега е била осъществявана връзка на разстояние не повече от 30 км., а сега разстоянието било повече от 40 км., връзката била осъществена и работила безотказно през цялото време на спасителната операция.

В тези дни всички вестници в света подробно съобщавали за тези събития, прослявяли новото средство за връзка и неговия изобретател Попов. Този случай убедително доказал огромното значение на радиотелеграфа на Попов и на неговия радиоприемник с телефонни слушалки били издадениранция и други страни. 

През 1901 г. Попов е избран за почетен член на Руското техническо общество и председател на Руското електротехническо общество при Електротехническия институт в Петербург.  В същата година е назначен за професор по физика в този институт. През 1903 г. Попов участва в международна радиотелеграфна конференция верлин, делегатите на която единодушно го приветстват като изобретател на радиото.

През 1905 го избират за директор на Електротехническия институт. Работата на този пост в бурните времена на първата руска революция била много трудна. Попов често бива викан за обяснения при министъра на вътрешните работи и след едно такова тежко обяснение на 13 януари 1906 година ,  той получава удар и умира.

Автор: Албена Иванова